във мислите си 
сам оставен 
и влюбен и отчаен

ли не мога да се изразявам красиво незнам 

 съчетани с мистиката и общочовешките теми водят до лудостта от безпомощното съществуване. Привлекателно, но ненужно красотата на виталността, на живота пък бил той и простичък носи радостта от споделянето, това е изкуството

 когато тихо любовта дойде 
в изтерзаните ми мисли
не подозирах колко слаб съм

 там далече, някъде там
закъдето така и не тръгнах,
ме чакаше, 

 за Ametist поздрав, че дето ме отсвири че и ме забрави тцтцтцтцтцтт

 3