там далече, някъде там
закъдето така и не тръгнах,
ме чакаше, 
чаках и аз, 
заедно бяхме...
като децата играехме,
нищо смислено,
просто игра
и смяхме се, и се лигавехме
докато  червено слънцето станеше,
и зад зелената морава изчезнеше,
после брояхме звездите,
и месечината ни светеше
така времето свършваше
толкова далече, някъде там.

@@@@@@@@@@@