когато тихо любовта дойде 
в изтерзаните ми мисли
не подозирах колко слаб съм
и нямах сили нищо да направя
незнаех ден ли, нощта сменил е
и бяхме двама 
и бях щастлив
и смях се, плаках
в блаженство плувах 
отново чакахах, да те срещна
тъй както чаках ,слънце да изгрее
и силен бях и страстен, и плах да не загубя
единственият смисъл да живея....

Много е хубаво!

Поздрави!