и мислите се блъскат в главата ми, проблемите остават нерешени живота си върви някак си около мен и няма с кого да споделя нищо от това което ме вълнува изравям музиката която ме прави жив, чувствата се разливат и се отпуска душата или поне това което е останоло от нея. Величествените картинини на фантазията са отстъпили на релаксиращата музика новият ден неусетно без да го е канил никой бавно влиза в прозореца на стаята  и отново се повтаря същата празна история. Безсмислен живот.